СТРАДАНИЕТО
Страданието е път за Любовта.
То е филтър – филтрира всички наши мисли,
чувства и постъпки. Онези, които са скърбили,
са по-красиви, отколкото тия, които не са скърбили.
В лицето на първите има мекота.
У ч и т е л я
Веднъж при Седемте рилски езера ние седяхме на терасата над първото езеро, което Учителя нарича Махарзи. Водите на езерото бяха неподвижни. В долините почиваха леки мъгли. Само върховете на планините бяха залети в светлина. Ясен покой царуваше над цялата земя. Някой запита Учителя за страданията. Тогава Той каза:
Страданията предшестват Любовта. Никой не може да опита Любовта, докато не мине през страдания. Който е минал през тях, ще намери Любовта – най-голямото богатство в света. Заслужава човек да мине през страдания, за да намери най-голямото богатство. В това богатство се крие силата на човека.
Страданието е първият признак, че Благословената ръка работи върху човека и го изправя. Страданията са направили човека велик. Страданията на великите хора са необходими, за да ги доведат до пълна вътрешна връзка с Любовта, с Бога.
Щом страда, човек започва да мисли и да гради. Ще кажете, че този път е лош. Не, този път е труден само в началото. Колкото по-навътре влизате, той става по-красив и лек.
Като се намери пред най-големите страдания, Христос каза: “Отче, в Твоите ръце предавам Духа Си.” Това показва, че в най-страшния момент на живота Си Той не изгуби Вярата и Любовта. Христос после казва: “Даде Ми се всяка власт на Небето и Земята.” Той каза тези думи, след като изпи горчивата чаша. Велик и мощен е човекът на Любовта – както на Небето, така и на Земята.
Страданията са път за освобождение. Те изпъждат злото от сърцето. Господ казва: “Не считайте мъчнотиите в Живота за наказание. Те са бич на благословение. Не считайте несгодите в Живота за наказание. Те са подтик за повдигане. Не считайте нещастията в Живота за наказание. Те са целителен балсам в ръката, която повдига.”
Чрез страданието човек разбира какво нещо е да служи на Великата Любов, която направи всичко в света.
Като помълча малко, Учителя каза:
Единственият път, който води към Живота, е Любовта.
Единственият път, който води към Знанието, е Мъдростта.
Единственият път, който води към Свободата, е Истината.
Това са трите пътя, по които трябва да ходите, за да придобиете Живота, Знанието и Свободата.
Слънчевите отблясъци играеха край бреговете на езерото Махарзи – първото езеро, а навътре водите стояха дълбоки и неподвижни...
Страданието е плуг, чрез който се изорава човешката почва и след това тя се посява с чисти мисли и чувства. Страданията и скърбите чистят и приготвят човека за Великия Божествен живот, който иде на Земята. Страданието е огън, в който изгарят всички неправилни мисли и чувства, всички заблуждения, с които човек е живял в миналото, и тогава той става възприемчив към Любовта.
В Божествения свят на страданието се гледа като на един велик подтик, за да излезе човек от едно нисше състояние и да влезе в едно висше.
Страданията, които идат като резултат на безлюбието, аз ги наричам безсмислени страдания.
Страдащ човек в пълния смисъл на думата е онзи, който е надзърнал в Любовта и страда за нея. Разумните страдания са привилегия. Когато човек отиде в кръчмата, напие се и си пукне главата, това са неразумни страдания. А когато страдаш за една идея и в работата за нея загубваш всичкия живот, здраве, богатство и всички условия, това е привилегия.
Природата гледа много благосклонно на тези, които страдат.
Когато Природата намери нещо твърдо в човека, тя го поставя на огън да го опече. Когато човек изгуби мекотата си, Природата го поставя в пещ, наклажда огън отдолу и го пита: “Ще любиш ли?” – “Не искам.” Тя усилва огъня. – “Ще любиш ли?” – “Не искам.” Още повече усилва огъня. Сега, без да го питат, човек сам казва: “Ще любя.” Омекнал е вече.
Когато говорим за Любовта, не се разбира едно учение на мир и спокойствие. Човек, който иска да люби, трябва да опита най-големите страдания в света. Който не е страдал, не може да опита този Божествен принцип.
За да придобие известно благо, човек ще мине през мъчнотии, страдания. Каквото представляват ударите с чука на скулптора върху камъка, такова нещо представляват страданията за човека. Великият Скулптор удря с чук, за да отстрани всичко отрицателно.
Страданията каляват нервната система, за да може да издържи силните трептения на Любовта.
Само този може да издържи Любовта, който е минал през големи страдания и разбира Живота. Чрез болестите изгарят физическите и духовни нечистотии в човека. Колкото страданието се увеличава, толкова се увеличава и Любовта. Заедно със страданието постепенно приижда и тя. След страданието иде Любовта. Който никак не е страдал, кракът му не може да стъпи в Любовта, не може да опита всички нейни блага. Страданието отваря очите на човека, за да вижда и разбира нещата. За да отиде при Бога, човек трябва да е минал през големи страдания. Голямо просветление е за човека, когато отдалеч зърне Божието лице – Любовта! Когато говорим за страданията, подразбираме онези, с които можем да се удостоим да влезем в света на Любовта и да видим нейното лице.
Учителя казва:
Скръбта е граница за преминаване в Любовта. Когато дойде до най-голямата скръб, човек е до границата на онази Любов, към която душата се стреми.
Щом премине границата, душата му навлиза вече в дълбок вътрешен Мир, дето Любовта царува. Той влиза в реалността на Великото, Незнайното, във Вечния живот.
Първият признак за приближаването на Любовта е страданието. Колкото повече страданията се увеличават, толкова по-близко е Любовта. От две хиляди години насам страданията на човечеството все повече се увеличават, понеже Земята е влязла в нова фаза – приближава се епохата на Любовта.
В страданието не е смисълът на Живота. То е само едно временно явление в човешкия живот. Само в известни области на Природата човек минава през страдания. Има области на Живота, където няма страдания.
Любовта е път към вечното тържество, но за да не злоупотреби с нея, човек трябва да мине по пътя на скърбите и страданията.
